Бременност и кинезиотейп (КТ)


Бъдеща майкаБременността е специален период от живота на жената, характеризиран с много промени на тялото. Промените в хормоналните, структурни и енергийни нива са в основата на растежа на новия живот. Постоянните промени дължащи се на увеличаване корема на майката, често довеждат до разтягане на коремните и гръбни мускули, което води до проблеми в лумбо-сакралната област. Хормоналната рекалсация на коремните структури в подготовка за раждането може да доведе до възпаление на сакроилиачните стави. Лимфадемът на краката е чест резултат от притиснат лимфен възел в тазовата област, това води и до промени във венозната и лимфна система. Допълнително за намаляване на лимфната функция влияе и липсата на движение в последните етапи на бременността. Вземането на лекарства не е възможно поради възможността за предаването им към плода. Компресионните чорапи и  поддържащите дрехи за много майки не са решение заради тяхното „специално” състояние. Тъй като кинезиотейпът (КТ) има много сходни характеристики с кожата, той е лесно и приемливо решение за горепосочените проблеми. Същността на кинезиотейпа като тънък, лек и еластичен материал подобно на  кожата, позволява преминаването на „положителна сензорна информация” до кожата и нейните рецептори. Фактът, че след кратко използване на КТ, „поддържащoтo” усещане не се забелязва и човек може да се къпе и работи без някакви негативни ограничения, означава, че продуктът ще се приеме добре от бъдещите майки. Разноцветните лепенки КТ фокусират върху движението и заобикалящите неща за бременната жена и не символизират болест, като много еластични корсети за бременни и компресиращите чорапи.

Поддържане на коремните мускули

Чрез поставяне на КТ в началото на мускула до крайното залавно място, може да се увеличи напрежението в мускула, а при апликация в обратна посока се намалява напрежението. Когато кожата в коремнта област се движи, жената може да почувства най-добре действието на апликирания КТ.

Техники за правия, косия и напречния коремен мускул

Апликация за коремни мускулиПравият, косият и напречният коремен мускул могат да бъдат третирани с КТ, като по този начин се променя състоянието на мускулите и стойката на тялото към по-добро (подобрява се състоянието на мускулите и стойката).

Поддържане на кожата в коремната област

Наблюдава се по-добър контрол и функциониране на коремните мускули, както и определено подобрение в метаболизма в областта, където е приложен КТ, който ще поддържа кожата на корема от преразтягане и появата на стрии.

Проблеми в кръста

При много бременни жени структурните промени и продължителното пренапрежение водят до болка в лумбо-сакралната област. Тук могта  да се използват класическите техники за мускулна стабилизация иАпликация за проблеми в кръста стабилизация на лигаментите (ставни връзки). Чрез тези техники, положителни сензорни импулси ще преминават през рецепторите в сакралната област до таза. Поставянето на КТ едновременно върху коремните и гръбните мускули в повечето случаи дава оптимални резултати.

Проблеми в сакроилиачните стави (сакроилиачна дисфункция)

Апликация при сакроилиачна дисфункцияРазтягането и пренапрежението в сакроилиачните стави могат да доведат до трудности при ходене, поради поява на болка в тази област и по хода на ишиасния нерв. В този случай могат да се приложат две застъпващи се във форма на ветрило лепенки. Това от една страна ще осигури по-добро движение за лимфата и от друга страна ще даде стабилност на сакроилиачните стави. Основата на стреловидните лепенки във форма на ветрило трябва да се прилага възможно по-ниско, за да се получи преплитането на двете лепенки на височината на сакроилиачната област.

Проблеми с кръвообращениетоАпликация при цирколаторни проблеми

Като приложима техника е и използването на КТ за направата на спирали около крака, от средата на тялото до периферията, със съвсем малко разтегляне (10-20%).

Особености в методиката на кинезитерапия при лечение на сколиози


СколиозаОсобеният строеж и функция на гръбначния стълб и лечението на разнообразните форми на гръбначните изкривявания налагат редица особености в методиката на изправителната гимнастика. Ако те не се познават и не се спазват, не е възможно да се постигне терапевтичен ефект.

Средствата за лечение на гръбначните изкривявания са активни и пасивни. Активните средства се използват широко като профилактично и лечебно средство при неправилните стойки, предно-задните изкривявания (кифози, Шоермн-Мау), при сколиози I и II степен, а също и за подпомагане на ортопедичното, оперативното и следоперативното лечение при изкривявания от III и IV степен.

Пасивните средства намират приложение предимно при по-тежките и подлежащи на ортопедично и оперативно лечение форми. Активното и пасивното лечение трябва да се съчетават оптимално.

Всяко упражнение, за да въздейства изправително, трябва да отговаря на определени изисквания и да се прилага по определен начин. Ако при едно общоразвиващо упражнение се предявяват допълнителни изисквания, които да влияят за възстановяване на правилното телодържане, то може да стане изправително. Тези изисквания се определят от формата и степента на изкривяването, което се лекува.

Особености на изправителната гимнастика

1. Изтеглянето на гръбначния стълб е първата особеност на изправителната гимнастика. То може да се извършва активно и пасивно;

2. Напрежението на мускулатурата е постоянен белег на кинезитерапията при лечение на гръбначни изкривявания;

3. Не се прилагат упражнения за релаксация;

4. Отбременяване на гръбначния стълб е едно от условията за създаването на нормално разположение на прешлените един спрямо друг;

5. При I степен се прилагат винаги симетрични упражнения, докато при II, III и IV степен се дават и асиметрични упражнения;

6. Да се работи внимателно по отношение подвижността на гръбначния стълб – прекомерната гъвкавост може да не бъде полезна в някои случаи.Изправителна гимнастика

Терапевтичният ефект при гръбначните изкривявания зависи от правилния подбор и умелото комбиниране на средствата на кинезитерапия и от спазване на изискванията на специалната методика. Необходимо е да се отделя по-голямо внимание на аналитичните силови симетрични и асиметрични упражнения с изометричен и изотоничен характер. Децата с гръбначни изкривявания трябва задължително да са под контрола на квалифицирани лекари физиотерапевти и кинезитерапевти. При леките случаи заниманията могат да се изпълняват групово, а при степени на изкривяване II и III, задължително се работи индивидуално.

Масаж при бременни: ползи и предпазливост


Кинезитерапия при бременниМасажът има много ползи по време и след бременността. Един терапевт със специализирано обучение ще ви предостави опит и помощ в този много важен период в живота.
Предимства на масажа:
1. Облекчаване състоянието на тазобедрените стави, гърба и врата;
2. Понижаване на стреса;
3. Намаляване на отоците;
4. Повишава производството на майчиния хормон;
5. Улеснява раждането и намалява евентуалните усложнения по време на родовия процес;
6. Здраво бебе;
7. По-бързо възстановяване след раждането.

Както вие участвате с вашето тяло в развитието на бебето, така можете да подпомогнете този процес с помощта на пренаталния (предшестващ раждане) масаж. Масажът засилва кръвната циркулация, релаксира мускулите, повишава имунната система, потиска стреса и преодолява умората.

Първи триместър
Масажните техники по време на първия триместър са подобни, както при нормален масаж. Целта е релаксация, облекчаване на болката и др. Специално позициониране не се изисква и обработване на корема не е противопоказано. Аромати и аромотерапия трябва да се избягват за майки със сутрешно гадене. Вземат се мерки за профилактика на долната част на гърба (поясната област), таза и дискомфорта в краката, които обикновено започват през второто тримесечие.Пренатален масаж

Втори триместър
За бременните жени, релаксиращият масаж е от абсолютно значение. Майките обикновено се чувстват добре и имат повече енергия по време на второто тримесечие, но болките в ставите постепенно се увеличават паралелно с растежа на бебето. Масажът насърчава физическото, психическото и емоционалното благосъстояние. Проучване Miami Touch Research Institute показва, че масажът намалява напрежението, стреса, тревожността и депресията, причинена от хормоналните промени по време на бременността.

Трети триместър
Масаж на бременнаБременността може да окаже влияние върху тялото на жената. Повишената болка в кръста, тазобедрените стави, подуването на краката, безпокойството, умората, главоболието са често срещани, особено с наближаване датата на термина. Масажът облекчава болките, болките и спазмите в бедрата, гърба и мускулите на краката. Отокът се намалява в ръцете и краката. Равнището на стреса и тревожността значително се намаляват с масажната терапия.Тъй като бебето ви расте и с наближаване датата на термина, вашите стави започват да се разхлабват от хормона релаксин, се създава дискомфорт и се чувства халтавост в движенията.Обучени кинезитерапевти използвайки техники на масаж, стречинг, заедно с подходящи упражнения, могат да подготвят таза и краката ви за предстоящото раждане.

Кифоза, Ювенилна кифоза (болест на Шоерман-Мау)


Гръбначен стълбГръбначният стълб у човека има в сагиталната равнина (профил) 4 физиологични извивки, две назад (кифози) – в гръдната област и кръстната кост (кръстецът) и две напред (лордози) – в шийната и поясната област.Нормалното кифозно и изкривяване на гръдната част на гръбначния стълб търпи индивидуални промени в границите на 2540. Всяко увеличение на тази кривина е свързано с патологични промени, преди всичко в гръдните и коремните органи.

Видове кифози

1. Вродена кифоза – тя е свързана с аномалии във формата на прешлените. Наблюдава се много рядко. Може да бъде локализирана в поясно-кръстната област или да бъде генерализирана. Тогава целия гръбнак има формата на една дъга (кръгъл гръбнак). Деформацията не прогресира, не е болезнена и трудно се поддава на лечение.

2. Придобити кифозни деформации са вторични. Те се характерни при някои общи заболявания, които засягат и опорно-двигателния апарат.

А. Kyphosis juvenilis, болест на Шоерман–Мау

Кифозната деформация е само външна проява на заболяването. Наблюдава се в предпубертета или пубертета, по-често при момчета. Протича често безболезнено с увеличаване на нормалната гръдна кифоза и с намаляване или изчезване на поясната лордоза.

Причини и патогенеза

Смята се, че се отнася за асептична некроза на растежните зони на телата на прешлените, разположени в местата на граничните им повърхности. Това, че заболяването настъпва в предпубертетната или пубертетната възраст, говори, че едни от факторите за възникването му са нарушения в хормоналното равновесие по подобие на други хормонално обусловени ортопедични заболявания. Не се изключва и наследственият фактор.

Клинична картина

Развитието на заболяването е бавно. То започва в предпубертета или пубертета и продължава 1-2 години. Най-често протича без сериозни оплаквания или с чувство на по-лесна уморяемост или неопределени болки в гръбнака в края на деня или след натоварване. Наблюдава се постепенно увеличаване на степента на физиологичната гръдна кифоза и по-рядко с намаляване на поясната лордоза. Първоначално кифозата е податлива на корекция, докато постепенно се фиксира, давайки облика на т.н. „объл” или котешки гръб.Типична рентгенова картина при Шоерман-Мау

Диагноза

Тя се поставя въз основа на клиничното изследване, като се имат предвид възрастта на болния, оплакванията му и дъговидната кифозна деформация, която не се коригира до нормата. Направените рентгенографии уточняват диагнозата.

Лечение

КинезитерапияВключва кинезитерапевтично лечение, което цели корекция на кривината, засилване на паравертебралната мускулатура и релаксиране на скъсените гръдни мускули (m. pectoralis major at brevis). Много подходящо е плуването, като допълнително лечение, но трябва да се плува само по гръб, крака крол или бруст с дъска, за да се избегне засилването на и без това скъсените и с повишен тонус гръдни мускули. В по-напреднали случаи е необходимо, да се използват реклиниращи корсети.

Оперативно лечение под формата на клиновидни остеотомии в областта на най-деформираните прешлени и последваща стабилизация влиза в съображение по изключение, при много тежки случаи на изкривяване.

Реклиниращ корсет 1 Реклиниращ корсет 2 Реклиниращ корсет 3

     Реклиниращи корсети за лечение на Шоерман-Мау

Б. Кифози при рахит – тя се среща изключително рядко, изолирано от другите рахитични деформации в скелета.

Дискова херния (Болки в кръста)


Симптоми при дискова хернияДисковете се намират между отделните прешлени на вашия гръбначен стълб. Функцията им е да абсорбират сътресенията и да предпазват нас от сили на компресия. В допълнение, дисковете осигуряват подвижността на гръбначния ни стълб, като допускат да се сгъваме и усукваме. Дискът е изграден от външен плътен фиброзен пръстен назоваващ се annulus fibrosus, който обгражда в центъра желеподобна субстанция, наречена nucleus pulposus.

Увреждането на диска може да се предизвика от еднократно травмиране, както при вдигане на тежести по време на състезание или някакъв нещастен случай (катастрофа, падане и т.н.). Най-често увредите  са в резултат на натрупани травми, както при вдигане на тежест при наведено тяло напред или усукано в кръста. Всеки малък инцидент, като вдигане на тежки предмети в ежедневието (магазинери, строителни работници, общи работници и др.), „гушкане” и носене на деца, носене на тежки пазарски чанти и т.н.,  може да е причина за увреда на диска по всяко време. Една от най-честите причини днес за травмиране на диска е продължителното статично пренатоварване (седене или стоене в право положение). Нарастващото „натоварване” върху диска води до деформиране на външната стена, под формата на подутина. Центърът (nucleus pulposus) на „подутия” диск е все още въздържан от външната стена.  Разкъсвания или спуквания на фиброзния пръстен, могат да доведат до освобождаване на химични медиатори, които водя до възпаление и в крайна сметка до болка в кръста.Дискова херния

Херниране на диска се получава, когато натиска върху или вътре в него, предизвика разкъсване на външната му стена и съдържанието на ядрото мигрира навън от диска. Това е причина за появата на възпалителна реакция, която дразни нервното коренче (та) или съществува механична компресия на нервното коренче (та), или на гръбначния мозък от деформирания диск, или части от диска може да са се откъснали. Индивидуално може да има болка в кръста и/или крака.

Най-често дискови хернии се срещат в лумбалния (поясен)  дял на гръбначния стълб. Това често е основната причина за болка в кръста, бедрата, прасеца или по целия долен крайник. Други симптоми са: изтръпване, мускулна скованост или слабост. По-рядко се срещат дискови хернии в областта на шията и шийните прешлени, които могат да предизвикат болки във врата и ръцете, изтръпване, мравучкане и слабост.

Един от най-точния начин за оценка на състоянието на диска е чрез магнитен резонанс (ЯМР). Въпреки, че при поява на болки в гърба или крака, пациентите  и техния личен лекар често използват  рентген. Той дава главно оценка на костната  тъкан и  може да се види състоянието на пространството между съседните прешлени, както и отворите за нервните коренчета.Магнитен резонанс Един ЯМР може да разкрие какво е състоянието на мекотъканни структури като дискове, нервни коренчета и патология, засягащи тези структури. Друг метод за диагностика е ЕМГ (електромиография ). Чрез  него се изследват състоянието на електрическите импулси в мускулите и периферните нерви.

Повечето хора са изложени на риск да изпитат болка в гърба по време на техния живот. Болките в гърба често могат да бъдат самостоятелно редуцирани или могат да бъдат лекувани консервативно, без хирургическа намеса. При болка в гърба продължаваща, около 6-8 седмици, която се влошава, или болката започва да ирадира в единия или двата крака, тогава е необходимо да се направи диагностично проучване, за да се определи дали има потенциална дискова херния. Лица, които имат редовен пристъп на болка в гърба или краката в течение на няколко месеца до една година, могат да изискват диагностични тестове за да се изключи една такава херния.

Лечението на дискова херния рядко налага използване на хирургическа намеса. Само в определени случаи се налага неотменна такава (болки които не се повлияват дълго от никакви консервативни методи, херниране в областта на cauda equina на гръбанчния мозък, чести парези). Декомпресия на дискаВсяка операция крие редица рискове от: инфекции, лекарски грешки, нежелани лекарствени реакции при анестезия, реакции към лекарства, а в някои случаи състоянието на пациента може да стане по-зле и може дори да доведе до парализа. Противовъзпалителните  лекарства, като некортикостероидни-противовъзпалителни средства и стероидни инжекции, могат да облекчат симптомите само за кратък срок. Въпреки това, продължителната употреба на некортикостероидни-противовъзпалителни средства, може да доведе до тежки сърдечно-съдови и стомашно-чревни усложнения.

Консервативно лечение, като например:  кайропрактика (мануална терапия), спинална декомпресия, упражнения, физиотерапия, масаж и акупунктура, могат да облекчат оплакванията, без рисковете, свързани с оперативния метод.

Синдром на притискане (Impingement Syndrome)


Синдром на притискане (Impingement Syndrome) е засягане на общото състояние на раменна става, който често се наблюдава в напреднала възраст. Това състояние е тясно свързано с бурсит на рамото и тендинит на ротаторния маншон.

Болка в рамотоКогато една травма произлиза от мускулите на ротаторния маншон, които покриват раменната става, те реагират с отток, защото са заобиколени от кост и когато те оттекат произтичат серии от различни оплаквания. Вътрешното притискане се увеличава, което е резултат от компресия и нарушаване на кръвния поток в малките кръвоносни съдове. Когато кръвоснабдяването намалее, мускулната тъкан започва да се разнищва подобно на протъркано въже. Движения подобни на извъртане на ръката зад гърба, повдигане напред над главата или обличане на блуза или палто, например, могат да бъдат съпроводени със силна болка.

Какви са симптомите на Impingement Syndrome в раменна става?

Типичните симптоми на синдрома на притискане включват затруднено завъртане на ръката зад гърба, болка при повдигане на ръката над главата и слабост на мускулите на рамото. Ако тези мускули са травмирани за дълъг период от време, те могат да се скъсат буквално на две. В такива случаи описаната слабост може да предизвика затруднение на пациента да повдигне ръката си.Скъсан m. supraspinatus

Как се диагностицира Impingement Syndrome?

Диагнозата се поставя с медицинска история (анамнеза) и физикално изследване от вашия лекар. Необходимо е да се направи рентгенова снимка, на която най-вероятно ще се забележат промени в костта, което е индикатор за поражение на мускул. Също така, може да има наличие на остеофити (шипове) или промени в нормалния костен контур. Синдромът на притискане може да се потвърди, като се постави инжекция с малко количество анестетик вътреставно, около залавните места на мускулите и болката се облекчи за кратък период от време.

Как се лекува синдром на притискане?

Използват се противовъзпалителни орални медикаменти, като Ибупрофен, Неурофен, Волтарен, Аулин, Афламил и др. Вие трябва да ги приемате редовно и продължително, приблизително за около 8 седмици. Вашият лекар трябва да ви следи, защото дългия им прием може да увреди стомашната лигавица или да предизвика кръвоизливи.

Приемането на противовъзпалителни средства за кратък период от време, може да излекува болковия синдром, но това няма да премахне основния проблем и болките отново ще се завърнат.

Синдром на притисканеВ допълнение към медикаментозното лечение е необходимо да се включи физикална терапия – електролечение и кинезитерапия. Понякога се налага да се включи кортикостероидна терапия, която представлява вкарване на кортикостероид вътреставно посредством инжекция. В много тежки случаи, които не се повлияват от всичките изброени средства за лечение, вашият лекар трябва да ви изпрати на магнитно ядрен резонанс, за да се види да ли няма руптура (скъсване) на мускул. При потвърждаване за руптуриран такъв, се налага хирургичнo лечение.

Упражнения на Кегел


Въведние

Упражнения за тазово дъно са упражнения, които подпомогат да се подобри на контрола на вашия пикучен мехур и органите в таза. Когато се изпълняват правилно и системно, тези упражнения (упражнения на Кегел) засилват мускулите на тазовото дъно, като се подобрява задържането на урина. Те също така подпомагат удоволствието (получаване на оргазъм) по време на секс.

Какво е тазово дъно?

Тазово дъно„Дъното” на вашия таз се състои от мускули които поддържат пикучния мехур, пикочния канал и матката. Тези мускули са като хамак и имат формата на дъно. Началното залавно място им започва от пубисната (срамната) кост, а крайното завършва за опашната кост. Те  осигуряват поддържане на органите намиращи се  в таза.

Каква е ролята на тазовото дъно?

Тазовото дъно, поддържа всички органи в коремната кухина, особенно когато сме изправени. То отговаря за правилната позиция на пикучния мехур в таза. Тези мускули са стегнати или отпуснати при контролиране потока на урина. Когато вие уринирате или имате позив за уриниране, тези мускули се отпускат, след това те отново се стягат, за да възстановят контрола върху струята от урина и позива за пишкане. Все пак, мускулите на тазовото дъно могат да станат слаби. Когато се случи това контрола вурху уринирането се нарушава и може да се процеждат нежелани капчици.

Как упражненията могат да помогнат на мускулите на тазовото дъно?

Упражненията за тазово дъно засилват тазовия „хамак”, като подпомагат характерната им функция за поддържане на органите в таза. Те ще помогнат за възстановяване задържането и контрола на урината ви.

Обучение в изпълнение упражненията на Кегел

Много е важно да се научите да изпълнявате тези упражнения правилно и системно. Също така,  бихте могли от време на време да отчитате да ли ги изпълнявате правилно. Непаравилното изпълнение ще тренира други мускули, които нямат функцията на тези образуващи тазовото дъно. Някои хора много бързо усъвършенстват техния контрол на уриниране и задържане, веднага след като ги започнат. Честото им изпълнение ви гарантира поддържане и добро състояние на тези мускули.

Как да почувствам (идентифицирам) мускулите на тазовото дъно?

Когато се учим да стягаме мускулите на тазовото си дъно, много от хората допускат една проста грешка – търсят силово изпълнение и стягат техните коремни мускули. Важно е да се нучите да изпълнявате правилно упражненията, като почуствате контракцията на мускулите образуващи дъното. Целта е да стегнете мускулите около вагината и ректума. Когато ги изпълнявате коректно, вие бихте почуствали макар, че е отворен ануса, връщане на пасажа навътре. Има няколко пътя за постигане и контрол на мускулите на тазовото дъно:

  1. Представете си да спрете напън от газове или, ако имате стомашно-чревно разстройство! За да напарвите това, вие трябва да стиснете мускулите около ануса. Стиснете тези мускули, ако наистина имате порив на газове! Напарвете го! Вие трябва да сте уверени, че мускулите се движат. Трябва да имате ясна представа за стягане на кожата около ануса и придърпване навътре, когато напрегнете мускулите. Наистина, опитайте се да почуствате това. Не движете седалището и бедрата! Не задържайте дишането –дишайте нормално и равномерно! Не стягайте коремните мускули и бедрата – дръжте ги отпуснати!
  2. Когато отивате по-малка нужда, опитайте се да спрете струята при уриниране на половината до напълно спиране. Отпуснете мускулите и изпразнете до край пикочния мехур. Мускулите които използвате за спиране, са тези мускули, които участват в упражненията на Кегел. Веднъж усетите ли тези мускули, вие лесно ще може да ги контролирате и упражнявате. Важното е да не стане навик при освобождаване на пикучния мехур! Това трябва да се прави само в началото, докато се научите да контролирате тези мускули!!!
  3. Вие може да пъхнте два или три чисти пръсти във вашата вагина и да стегнете мускулите на тазовото дъно, така че да усетите притискане на пръстите от стените на влагалището. Ако стягате правилните мускули, ще усетите притискане на пръстите!

Упражненията на Кегел

  1. Напрегнете мускулите на тазовото дъно и задръжте в контракция за 5 сек.. Отпуснете за 10 сек. преди да започнете следващата контракция. Повторете тези серии от стягания  за 5 сек. и почивки от 10 сек. Всяка серия се състои от 10 повторения. Правете ги по 10 пъти всяка сутрин, обед и вечер.
  2. Постепенно увеличете до: 15 контракции – 3x/дневно, 20 контракции – 3x/дневно, 20 контракции – 4x/дневно и 20 контракции – 4x/дневно плюс 20 допълнителни, когато е възможно.

Запомнете

  1. Тези упражнения могат да се изпълняват на практика навсякъде – седнали, легнали или прави.
  2. Правете ги редовно и системно!
  3. Старайте се,  да си създадете навик за изпълняване на упражненията в едни и същи часове през деня!
  4. Изпълнявайте упражненията правилно – проверявайте често, да ли напрягате правилните мускули!
  5. Упражнявайте мускулите на тазовото дъно, когато имате най-голямо желание за това!
  6. Не се отчайвайте! – резултатите могат да дойдат след седмици, но това не трябва да ви обезкуражава. Бъдете сигурни в успеха.Вгинални конуси за у-я на Кегел

Други спомагателни техники за упражнения на Кегел

  1. Биофидбек – апаратура която подпомага да усетите и упражнявате мускулите на тaзовото дъно. Използва се медицинска сонда, която се вкарва във влагалището и посредством монитор вие виждате и контролирате конкретните мускули.  Биофидбек е само средство за обучение.
  2. Вагинални конуси – представляват комплект вагинални конуси с различно тегло, които подпомагат и засилват силата на мускулите на тазовото дъно. Те се използват за упражнения на Кегел. Един от конусите се вкарва и трябва да се задържи за кратък период на място, преди да се извади.

Таблица на пациента

Публикувано в Кинезитерапия. Етикети: , , , , , , . Коментарите са изключени
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: