Ишиас – пириформис синдром


m. piriformisПириформис синдром е състояние, при което крушовидният мускул ( Musculus Piriformis ) разположен в областта на седалището, изпада в спазъм и причинява болка в областта на кръста, хълбока и седалището. Този мускул може също дразни седалищния нерв и да причини болка, скованост и изтръпване по задната повърхност на крака и в подножието (подобно на ишиалгична болка).

 

Анатомия

Крушовидният мускул се намира дълбоко под седалищния мускул (глутеален мускул).

Няма лесен диагностичен тест за този синдром. Състоянието се диагностицира предимно въз основа симптомите на пациента и на функционален преглед. След като се изключат други възможни причини (дискова херния, остеохондроза, спондилолистеза, злокачествени тумори и др.) се  пристъпва към съответното лечение.

Симптоми

Най-често пациентите описват остра болезненост в седалищния мускул и по хода на ишиасния нерв.

Типичните симптоми:

Тъпа болка в хълбока;Piriformis syndrom

Болка надолу по задната част на бедрото, прасеца и крака (ишиас);

Болка при ходене по стълби или наклон;

Повишена болка след продължително заседяване;

Намалена подвижност в тазобедрена става;

Симптомите се засилват най-често след продължително заседяване, ходене или тичане, а се облекчават след като  се легнe по гръб.

 Лечение

Лечението е изцяло консервативно, като водеща роля има кинезитерапията. Включват се средства, които целят намаляване хипертонуса на мускула, както и корекция на неговата дължина. В по-обострени случаи, тя се съчетава с медикаментозно лечение и електротерапия.

Exercises

Публикувано в Кинезитерапия, Спортна кинезитерапия. Етикети: , , , . Коментарите са изключени

Офис синдром


Office sindrom

Болките в гърба нямат „любима” възраст – атакуват млади и стари. В момента, в който човек седне зад бюро, всички предпоставки да се скове като в гипсово корито, са налице. Най-големият враг на гърба е компютърът заради  бездействието на гръбначния стълб и на целия раменен пояс. Вторият фактор, който разболява, е позата -  не мърдаш, защото си съсредоточен, напрегнат, внимаваш и трупаш стрес, обяснява кинезитерапевтът Константин Ганчев от Центъра за рехабилитация и кинезитерапия в столичния квартал „Лагера” …повече

Публикувано в Кинезитерапия, Спортна кинезитерапия. Коментарите са изключени

Епикондилит (тенис лакет, голф лакет)


ТенисГолф лакет, или медиален епикондилит е подобно  на  тенис лакет. Разликата е в локализацията на възпалителния процес  и движенията при които се появява болката. Въпреки това и двете състояния са причинени от прекалената употреба на мускулите и сухожилията на предмишницата, което води до възпаление и болка около лакътната става.

Механизми на получаванеВидове епикондилит

Механизмът за появата на този вид контузии, може да варира от извършване на  едно единсвтено движение, до често повтарящи се подпрагови движения. Никой не е застрахован от тези травми, но те са най-чести в началото на спортния сезон, или когато дадена дейност се увеличава, с интензивност или продължителност. Голфът е един-честата причина за тези симптоми, но много други спортове и дейности, свързани с работата може да доведе до същия проблем. Друга често срещана причина за нараняване е уикенд с дърводелци, които използват ръчни инструменти за случая.

Епикондилитът обикновено е самостоятелно ограничен проблем и не влияе по никакъв  начин за дългосрочно увреждане. Хирургичното лечение е  рядко, тъй като с малко почивка и правилно проведена рехабилитация оплакванията изчезват.

Промяна на ежедневието

Промяната в ежедневието  е важно, ако епикондилитът не се разреши, или ако рецидивира. При спортисти честата промяна в техниката има доста голям успех в разрешаване на проблема.

Противовъзпалителни лекарства

Противовъзпалителни лекарства се използват често за контрол на болката и възпалението. Оралните форми на тези лекарства могат лесно да се предприемат и често подпомагат контрола на възпаление, както и управлението на болката в лакатя.

Кортизонови инжекции

Регулиране дебелината и дължината на дръжката

Ако  консервативните мерки са неуспешни, стероидното (кортизон) инжектиране е разумен вариант. Ако човек  е опитал повече от две инжекции кортизон, без да има облекчение, малко вероятно при поставянето на трета или четвърта да има позитивен резултат!

Спорт и проблеми в лумбалния дял


Професионален спортистВ медиите, много често слушаме и четем за вредата от хипокинезията и за това човекът на 21 век съвсем целенасочено спортува. Всеки един от нас си избира спорт, който му доставя удоволствие и разбира се, полезен за неговото физическо и психическо здраве.

Няма човек, който в съзнателния си живот да не е почувствал болка в кръста, особенно когато се е занимавал с някакъв вид спорт (професионален или аматьорски)! Аматьорски спорт

Това е една от най-често срещаните оплаквания в съвременното общество. Причини за този вид страдание са доста разнообразни (психогенни, висцерогенни, васкуларнни, неврогенни и спондилогенни). В зависимост от произхода на болката се избира подходящо и адекватно лечение, но при всичките случаи едно от основните средства остава кинезитерапията. Със своите разнообразни методи и средства, тя намира приложение най-вече в хроничния стадий на лечението. Към нея се допълват и подходящи видове спорт (плуване, гимнастика, каланетика, йога, фитнес и др). По-голяма част от населението много често подценяват болките в лумбалната област, а те в много случаи са сигнал за някои по-сериозни заболявания (спонилоартрози, травми на гръбначния стълб, инфекции, неоплазми и др.).

Движението благоприятно въздейства въху всички органи и системи, както и върху психическото състояние на човека. При проблеми в лумбалния дял на гръбнака една от основните задачи на кинезитерапията е да се изгради адекватен мускулен корсет.

В зависимост от възрастта, полът и физическата годност, се изготвя подходяща програма от физически упражнения и подбор на подходящ спорт.

Болка в кръстаПри наличието на болков синдром и доказано заболяване в тази област трябва да се ограничават всякакъв вид движение при наличие на остра болка, подскоци, велоергометър при фиксирана “колоездаческа” поза, упражнения за коремна и паравертебрална мускулатура от неподходящи позиции. При съпътстващи други заболявания (кардиологични, дихателнни, ендокринии и др.) противопоказанията са специфични за съответните болести.

За насочването и подпомагането на хора с този вид проблем, важна роля играят: личният лекар, невролог, СПА центрове, фитнес центрове и специализирани центрове по рехабилитация!

За определянето каква физическа активност е необходима и подбора на подходящия вид спорт от значение е, да се направят някои физикални тестове:

1. подвижност на лумбалния дял – гониометрия;

Подвижност в лумбалния дял

2. дължина (еластичност на мускулите) – тестове за еластичност;

Тест за еластичност на периферния нерв

3. оценка на мускулната сила – ММТ;

Мускулно тестуване

4. оценка на болката- характер и интензитет. Важно е дали болката е остра или хронична, с каква степен на сила е тя (10 степенна визуално-аналогова скала).

Пример

При изследване на 10 елитни национални състезатели по шорттрек (2005 г.), 90 % от тях са страдали от болков синдром (от различен произход). На лице бяха следните резултати от проведените текущи изследвания:

1. 30 % имаха ограничен обем в лумбалния дял;

2. 60% имаха наличие на долен кръстосан синдром;

3. при всичките 10 човека , мускулната сила беше на високо ниво.

При определянето нивото на натоварване, вида спорт (лечебен или алтернативен) и аналитичните упражнения, в предвид бяха взети именно получените и анализирани резултати от изброенните по-горе тестове!

Като цяло движението под формата на гимнастически упражнения, елементи от спорт или конкретен спорт, имат положително влияние върху човешкия организъм. Разбира се, това се определя от правилният подбор на физическата активност и дозировка на натоварването. Тук важно значение имат, възрастта, полът, социалното положение, наличието на заболявания и др.

Спортните кинезитерапевти са специалисти, които имат необходимите знания, умения и подходи за промоцирането на здравословен и активен начин на живот. Те определят видовете програми от упражнения или подходящият спорт, за профилактика и лечение при различни видове заболявания (в частност – болки в кръста).

Кинезитерапевт/Спортен кинезитерапевт

На базата на физическите възможности, двигателната култура и наличието на заболявания, те определят степентта за участие във физически занимания и определят съответния риск от тях. Определя се подходящо ниво на натоварване и ангажираност на спортуващия.

За да бъде напълно удолетворен този който иска да спортува, се подбират такива спортове, които биха доставили удоволствие и укрепват неговото здраве!

След като се събере достатъчно информация, относно силните и слаби страни на спортисти, болни и хора занимаващи се с аматьорски спорт и техните предпочитания за физическа активност, се планира здравословен и оптимален прогрес на участие в различни спортни занимания.

Познавайки техните индивидуални осбености (физическа годност, двигателна култура, здравословно състояние, влечение към определен спорт и др.), се определят принципите за физическо натоварване!

Движението е в основата за повишаване на нашето психическо и физическо здраве!

За профилактика и лечение на проблеми в кръстната област е важен подбора на упражненията, изходната позиция, дозировката, корекция на техниката при изпълнение на дадени елементи в спортната практика, храната и питейният режим, злоупотребата със забранени медикаменти и т.н.

Упражнения 1

Упражнения 2

При практикуване на спорт, най-важното е да се спазват съветите на спортния лекар, треньора, инструктoра, учителя по физическо възпитание и спортния кинезитерапевт.

Метаболизъм на глюкозата при диабетици тип II подложени на физическо натоварване


Затлъстяване - мъжки типПървоначално лечението при диабет тип II се състои в редуциране на телесното тегло, подходяща хранителна диета, двигателен режим и орални медикаменти за регулиране нивото на кръвната захар. В редки случаи, когато хипергликемията (повишено ниво на кръвна захар) не се коригира с гореописаните методи, към лечението се прибавя и инжектиране на инсулин.

Двигателният режим основно допринася за контрола на хипергликемията, поради подобряване на периферната инсулинова чувствителност, подобряване на инсулиновото захващане и регулиране на затлъстяването. Движението в комбинация с подходяща диета може да помогне за гликемичния контрол и да намали риска от развитие на диабет тип II. Когато спортуваме, се подобрява за кратък период инсулиновата чувствителност, намалява се неговата резистентност, като те изчезват няколко дни след прекратяване на физическото натоварване. Въпреки, че броят на инсулиновите рецептори остават непроменени при спортуване, се наблюдава увеличение на инсулин в мастните клетки, докато не се отбелязва такова в мускулните. И в двата типа клетки, броят и активността на транспортиращите глюкоза протеини, са увеличени с двигателния режим. Това води до увеличаване на инсулиностимулиран транспорт на глюкоза в мускулните клетки по време на физическо натоварване, което подобрява гликемичния контрол. В началото на физическото усилие, хората с диабет тип II, не отговарят с понижаване на концентрацията на глюкоза в серума, както тези които не страдат от диабет. Това се дължи на увеличеното поемане на глюкоза в периферните тъкани. Като резултат, серумната глюкоза е по-висока, продукцията на чернодробна глюкоза е спряна, за да се даде възможност за нормализиране на хипергликемията. В контраст на диабетици с тип I, тип II обикновено не страдат от хипогликемия, защото нивата на ендогенен инсулин обикновено могат да бъдат поддържани.

Хора, които се занимават със спорт и ползват орални хипогликемични агенти или инсулин, могат да имат проблеми с глюкозната хомеостаза по време на тренировка. Може да се наложи използване на по-ниски дози лекарства или да се увеличи приема на въглехидрати (или и двете), преди да упражняват вид спорт, за предотвратяване на хипогликемия.

Тежката хипогликемия е необичайна, тъй като хората все още са в състояние да намалят производството на ендогенен инсулин и спада в нивата на кръвната захар.

Кинезитерапия и физиотерапия след срязване на мускулни сухожилия при фигуристи


(Истински случай)

Фигурното пързаляне е един от най-популярните зимни спортове. Съчетанието на състезателен характер и красота на изпълнение го прави наистина да бъде един от най-предпочитаните спортове. Големи са изискванията към състезателите по отношение на физическата и психологическата подготовка. При тези състезатели има огромно натоварвне на долните, горните крайници (в частност раменния пояс) и гръбначния стълб. Характерно за всички кънки спортове е честият травматизъм на долните крайници. Едни от най-популярните увреди са мекотъканните (инсерционити, преразтежения, руптури на сухожилия и мускули, руптури на капсуло-лигаментарния апарат и т.н.), дисторзия и луксации на ставите на крайниците, фрактури и кожни проблеми (екзостози) на ходилата.Спортна травма

За пълноценно възстановяване и степента на регенерация на засегнатите структури, имат огромно значение наличието на предишни патологии, както и давността на практикуване на съответния спорт. По принцип при спортистите регенеративните процеси са на много по-високо ниво от колкото при хората които не се занимават със спорт. От друга страна натоварванията водят до някои промени в опорно-двигателния апарат, структурата на меките тъкани и кардио-респираторната система. Честите микротравми (водят до дегенеративни изменения на тъканта), пренатоварването и злоупотребата със забранени средства крият огромен риск за здравословното състояние на състезателите.

За възстановяване на една травма, имат значение много фактори. При изготвяне на стратегия за лечение, трябва да се имат в предвид:

- наличието на придружаващи и предишни заболявания – трябва да се направи правилен избор към подхода и средствата за бързо, и пълноценно възстановяване, да се познават добре показанията и противопоказанията (относителни и абсолютни) при прилагане на лечебните средствата.

- наличието на болков фактор – от какъв характер е болката (остра или хронична);

- наличие на усложнения – от самата травма или след оперативна интервенция;

- психологически фактори – уплаха от самата травма и неяснота относно времето за възстановяване, и завръщане в състезателна обстановка.

Всяка една травма оказва негативно биопсихологично влияние върху спортиста. Този факт се базира веднъж от съпровождащите последната (увреждане на различни структури, болка, временно или трайно инвалидизиране и т.н.), както и от психичните промени настъпващи след получаването ѝ (уплаха, отчаяние, неувереност относно завръщането в спорта на съответното ниво и т.н.).

За качеството на възстановяване на дадена травма е необходимо, спортният физиотерапевт да познава специфичните травми за съответния вид спорт, както и да обменя опит с други колеги от различни спортни среди (Sports Injury Management, 1995).

В литературата са познати и много добре описани различните видове увреди, клинични картини, методи на диагностика, лечение (оперативно или консервативно), физикална терапия и периоди на завръщане на спортиста в тренировъчна и състезателна обстановка. Общите тенденции са по-ранното завръщане на състезателите в спортния им живот. От тази гледна точка трябва да се направи подробен анализ на позитивните и негативните страни в тази насока. Разбира се хората които се занимават (практикуват) със спорт на високо равнище, имат способността да възстановяват по-бързо, но от друга страна съществува риск от ретравматизъм който произлиза от измененията в ставите, мускулите, сухожилията, лигаментите и т.н.

Сухожилията свързват скелетната мускулатура с костта. Те са изградени от компактно – симетрична съединителна тъкан, съставена от плътно прилепнали еднопосочни колагенови снопчета. В сухожилията, колагеновите фибри са разположени паралелно. Това дава възможност на сухожилието да се противопоставя на силно тензионно натоварване действащо в една посока, когато мускулът се контрахира. За разлика от строежа на лигаментите, сухожилията съдържат по-малко еластин. Това е така, защото ставните връзки в двата си края са прикачени за кост, а тендона в единия си край е прикрепен за мускул, който е еластичен (Sports Injury Management, 1995).

Скъсване на сухожилиеПрекъсването на сухожилието води да мигновено отдръпване на централния му край в проксимална посока. Величината на отдръпването зависи от тоталната мускулна контрактилност, от наличието на задържащи сухожилието структури, напрежението на мускула в момента на травмата и от броя и силата на опитите, които болния е правил, за да възпроизведе загубената функция. Травмиране на сухожилието води до увреждане на кръвооросяването му. В резултат двата края търпят дегенеративни промени. При извън влагалищни увреди краят на централния отрязък бързо хипертрофира и образува т. нар. тендом. Дисталният отрязък най-често хипотрофира. Вътре във влагалищата сухожилните краища остават обикновено свободно подвижни до 1-1 ½ месеца след травмата.

Лечението за възстановяване на сухожилните увреди обикновено е оперативно. В хирургическата практика се прилагат три основни начина на възстановяване: сухожилен шев, сухожилна пластика и мускулна транспозиция.

Зарастването на зашитите краища се осъществява благодарение на срастването им с околните тъкани, откъдето идват захранващите съдове. За да преживее сухожилната присадка трябва да се реваскулазира. Това става от артериална мрежа, която навлиза в трансплантанта от околността по пътя на пролифириращи съединителнотъканни влакна. И така при възстановяване на сухожилията срастванията с околните тъкани е неизбежна. Сухожилните краища зарастват посредством междинен ръбец. Спойката се образува от съединителна тъкан, а не от истински колагенови сухожилни влакна. Присадката търпи частична некроза, докато се захрани и врасне между краищата на възстановения мускул. Зашитите сухожилни краища зарастват три седмици. В следващите 2-3 седмици спойката е все още неукрепнала, междинния ръбец няма достатъчна плътност и може да се разтегне. Динамичните промени продължават още няколко месеца и заглъхват около 5- 6 месец от операцията (Рехабилитация при увреда на ръката, Матев. И., Банков. Д).

Физикалната терапия при срязвания на сухожилия е добре позната. Методиката на лечение се определя от тежестта и локализацията на травмата, оперативния метод който е използван за зашиване краищата на срязаните сухожилия и синхрона между хирург – физиотерапевт. Последната връзка е от значение, защото се получава много точна информация за състоянието на сухожилната тъкан. Това дава възможност за определянето на точният подход за по-бързо възстановяване (излизане от стандартната схема за периодизацията при лечение и възстановяване на сухожилни срязвания) и завръщане в спорта.

Мускулус перонеус лонгус ет бревис са мускули които са разположени по латералната страна на подбедрицата. При неустойчивост (слабост) се намалява еверзията на ходилото и плантарната флексия в глезенната става. Ходилото има тенденция да стои във варусна позиция, а палецът издигнат на горе. Латералната стабилност е силно намалена (Muscles Testing And Function, 1993).

Познавайки добре строежа, физиологията на сухожилната тъкан, анатомията и функциите на засегнатите мускули, ни дава възможност за предварителна постройка на лечебният (възстановителен) план.

Насочих се към разглеждането на този случай, защото е казусен и интерес. Елитен спортист получава контузия в момент на спортен възход в неговата кариера и си поставя въпроса: “какво ще стане с мен от тук, нататък…?”

Методи на изследване

За да се направи точна преценка за бъдещето рехабилитационно лечение, се използват следните методи на изследвания:

1) Преглед на състезателния картон (досие) – годишни функционални изследвания, заверки, минали заболявания, забрани и т.н.

2) Оценяване психофизическо състояние на пациентката – провежда се първично интервю (ПИ). ПИ се прави на всеки пациент който постъпва за лечение или консултация. Преди да бъде направено самото интервю е необходимо и много важно на пациента да се обясни:

- целите на изследването (преглед)

- продължителността на прегледа

- как е структуриран

- с какви уреди или апарати ще се извършат (пример-тестове и др.)

Това помага на пациента да се отпусне и да сподели необходимата информация.

3) Анамнеза – чрез нея се събират данни за заболяването, наличието на минали заболявания и др.

4) Оглед – на лице беше изразена мускулна хипотрофия на подбедрицата и по-малка на бедрената мускулатура. Срязаните сухожилия са на 2 см над латералния малеол. Шевът беше леко отточен и зачервен, но финно направен. Незначителен отток в областта на двата малеола.

5) Палпация – белегът беше твърд, на лице имаше срастване с подлежащите тъкани и хипотонус на подбедрената мускулатура. Болки при палпцията нямаше. Нямаше добра сетивност под белега (в следствие прекъсване на нервни влакна от оперативния разрез).

6) Оценка на болката (интензивност и характер) – използвахме 10 степенна аналогова скала за интензивност,

7) Сантиметрия – хипотрофия на подбедрена мускулатура (2 см.) и бедрена (0,5 см.). Отток 1,5 в глезенна става.

8) Ъглометрия – контрактура в глезенна става (активна плантарна флексия: 30°, активна дорзална флексия с дефицит от 30° т. е. ходилото не достига неутралната позиция, липсват 10° и 20° до пълен обем на движение). При тестуването на пасивният обем на движение (пасивна плантарна флексия: 40°, пасивна дорзална флексия: достига до неутрална позиция). И при пасивното и активно движение имаше на лице слаба болка.

9) ММТ- тестувани бяха m. triceps surae, mm.peronei и m. tibialis anterior.

10) Оценка на ДЕЖ- пациентката ходи с канадки без да стъпва на болния крак.

Частен случай

На базата на използваните методи за изследване могат да се направят следните разсъждения.

28 годишна състезателка претърпяла хирургична намеса (рафия на сухожилията на мускули перонеи) поради срязване от кънката на друг състезател, е изпратена за физиотерапия и рехабилитация от лекаря на националния отбор по фигурно пързаляне. Инцидентът е станал по време на световното първенство по фигурно пързаляне в гр. Ница. За нея е много важно бързото възстановяване, защото след една година и предстои зимна олимпиада в Солт Лейк Сити.Срязване на m. peroneus longus

Състезателката се занимава със спорт от 4 годишна възраст. Първоначално е тренирала художествена гимнастика (2 години) след което започва да се занимава сериозно с фигурно пързаляне. Тя е национална състезателка в танцови двойки и е многократна носителка на награди от Гран При турнири, 5-то място от олимпиадата в Торино, витцесветовна шампионка от Дортмунд и световна шампионка от първенството в Калгари. Това и е пьрвата сериозна травма през нейната спортна кариера.

На лице има състояние след тенорафия (сухожилен шев) на сухожилията на мускули перонеи. Психическото състояние на пациентката е добро, но е леко притеснена от бъдещето ѝ като професионален състезател по фигурно пързаляне. Засегнатият крайник е в добро състояние след операцията – налице са отток, лека болка при активни и пасивни движения съпроводена с дърпане, ограничение обема на движение, хипотрофия на мускулите на подбедрицата и бедрото.

Лечение

За определяне правилното и бързо възстановяване на състезателката се запознаваме с документацията – ядрено-магнитен резонанс, рентгенови снимки, кръвни показатели и препоръките от френския хирург. Получаваме информация от лекаря на националния отбор по фигурно пързаляне за евентуални напътствия свързани с индивидуалните качества на състезателката, наличието на минала патология, заболявания и т.н. Бе направена консултация и с хирург-ортопед.

Лечението се състоеше от три фази:

А) ранен следимобилизационен период (14 дни след сваляне на имобилизационна шина) – преодоляване оттока в ставата, намаляване до пълно ликвидиране на остатъчната болка, борба със срастванията (съединително-тъканен масаж), подобряване флексaбилността на меките тъкани (контрактилни и неконтрактилни) и възстановяване пълния обем на движение в ставата (ПИР и ПНМУ). Обучение в ДЕЖ – ходене, качване и слизане по стълби, преодоляване на различни препятствия (стъпване и с двата крака, но с постепенно натоварване). В този етап от лечение много важно място заемат идеомоторните упражнения и автогенна релаксация.

Б) късен следимобилизационен период ( от 14 до 28 ден от сваляне на шината) – в този етап наблегнахме на разгръщане мускулната сила, издръжливост и мощ (изометрична, изотонична с варираща скорост/ фиксирано съпротивление и изокинетична с фиксирана скорост/вариращо съпротивление), упражнения за отворена и затворена кинетична верига. Разгръщане на ДЕЖ- ходенето е с една патерица, като постепенно се заменя с ходене без нея. Повишаване на кардио-респираторния капацитет и общия метаболизъм на организма (велоергометър, редуване на бързо и бавно ходене на бягаща пътечка).

В) Завръщане към спортна активност – продължителността на този етап е индивидуален и зависи от следните критерии:Лечение

- възстановени бяха нормалните биомеханични функции на крайника;

- мускулната сила, издръжливост и мощ са с много малка разлика от здравия;

- координацията и баланса са нормални;

- повишаване на кардиоваскуларната поносимост към по-големи натоварвания;

- мнението на личния лекар от отбора по фигурно пързаляне.

Много важно в тази разгърната лечебно – тренировъчна програма е ползването на тейп, ортези и всякакви протективни екипи за превенция на контузията!

В този етап от възстановяването бяха включени (постепенно натоварване, като съществуваше обратна връзка между нас) специфични упражнения и елементи от фигурното пързаляне. В началото пациентката се занимаваше сама без партньор, а в по-късния етап и с негово участие. С лекаря на националния отбор обединихме мнения за нейният хранителен и питеен режим. Като превантивна мярка, пациентката бе обучена на самомасаж, стречинг на засегнатите мускули, при поява на болка, как да се справя с нея, използването на протективни средства (бинтоване на глезенната става, а в по-късните етапи и тейпинг).Кинезиотейп По този начин вероятността да се получи някакво усложнение или ретравмиране бе сведено до минимум. При завръщането и на леда, за да не се дразни оперативния участък се сложи специална силиконова подложка, която преодолява прекият контакт на оперативният цикатрикс с твърдата обувка на кънката.

За пълноценното и бързо възстановяване на спортни травми има важно значение познанията, уменията и практическия опит на спортния физиотерапевт. Той трябва непрекъснато да тъсри и прилага нови лечебни подходи. За крайния успех при лечнието на спортни травми трябва да се поддържа тясна връзка със състезателите, треньорите и останалите членове от медицинския екип. Персоналното познаване на атлетите улеснява изготвянето на бързи и правилни хипотези.

Кинезиотейпинг – механизъм на действие


Функцията на скелетните мускули не се ограничава само в придвижване на части от тялото ни, но и в активно подпомагане на венозното кръвообръщение и лимфотока. За разлика от кръвоносната система, лимфната няма помпа (сърце), която да обезпечава движението на лимфата. Движението на лимфната течност изцяло зависи от активността на скелетната мускулатура. Именно за това при нарушаване функцията на мускулите се създават предпоставки, за възникване на редица други симптоми.    Кинезиотейп Следователно, необходимо е да се обръща по-голямо внимание за възстановяване на мускулната функция към активиране и ускоряване процеса на лечение на травми.

От друга страна, ако мускулът е травмиран, той се възпалява и набъбва, а това го притиска, защото се намалява пространството между кожата и мускула. Това води до влошаване оттичането на лимфната течност, което е необходимо за отвеждане на крайните продукти от разпада на увредените тъкани. Тази компресия също така оказва влияние върху рецепторите за болка, намиращи се в дермата, която от своя страна предава „сигнал на дискомфорт” в мозъка. Този тип болка е известна като миалгия, или мускулна болка.

В зависимост от състоянието на увредения участък, кинезиотейпът може да се апликира по два начина – в неразтегната или разтегната форма.

В първият случай, преди слагане на тейпа кожата над увредената мускулатура се разтяга. Това е необходимо за разтягане на мускула и сухожилието в увредения       участък. След апликиране на кинезиотейпа, мускулът и сухожилието се съкращават и връщат в изходно положение, което води до формиране на кожни гънки. По този начин кожата се издига над мускула и сухожилието, което създава допълнително междинно пространство и улеснява лимфния дренаж.

В случай, ако травмираното сухожилие или мускул са неспособни към разтягане, се използва вторият начин на апликация –  преди поставяне върху кожата, кинезиотейпът предварително се разтяга. Поради своята еластичност, тейпа се съкращава и образува гънки върху кожата, като в същото време поддържа травмирания участък.  Така, независимо от начина на апликиране, кинезиотейпът повдига кожата над травмираните мускули и сухожилия, осигурява тяхната поддръжка, намалява болката и облекчава лимфотока. Еластичността на тейпа създава допълнителна компресия, което стимулира нервните рецептори, облекчава болката и проприорецепция.

Апликации с кинезиотейп

Апликиране с кинезиотейп – примери

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: