Масаж при бременни: ползи и предпазливост


Кинезитерапия при бременниМасажът има много ползи по време и след бременността. Един терапевт със специализирано обучение ще ви предостави опит и помощ в този много важен период в живота.
Предимства на масажа:
1. Облекчаване състоянието на тазобедрените стави, гърба и врата;
2. Понижаване на стреса;
3. Намаляване на отоците;
4. Повишава производството на майчиния хормон;
5. Улеснява раждането и намалява евентуалните усложнения по време на родовия процес;
6. Здраво бебе;
7. По-бързо възстановяване след раждането.

Както вие участвате с вашето тяло в развитието на бебето, така можете да подпомогнете този процес с помощта на пренаталния (предшестващ раждане) масаж. Масажът засилва кръвната циркулация, релаксира мускулите, повишава имунната система, потиска стреса и преодолява умората.

Първи триместър
Масажните техники по време на първия триместър са подобни, както при нормален масаж. Целта е релаксация, облекчаване на болката и др. Специално позициониране не се изисква и обработване на корема не е противопоказано. Аромати и аромотерапия трябва да се избягват за майки със сутрешно гадене. Вземат се мерки за профилактика на долната част на гърба (поясната област), таза и дискомфорта в краката, които обикновено започват през второто тримесечие.Пренатален масаж

Втори триместър
За бременните жени, релаксиращият масаж е от абсолютно значение. Майките обикновено се чувстват добре и имат повече енергия по време на второто тримесечие, но болките в ставите постепенно се увеличават паралелно с растежа на бебето. Масажът насърчава физическото, психическото и емоционалното благосъстояние. Проучване Miami Touch Research Institute показва, че масажът намалява напрежението, стреса, тревожността и депресията, причинена от хормоналните промени по време на бременността.

Трети триместър
Масаж на бременнаБременността може да окаже влияние върху тялото на жената. Повишената болка в кръста, тазобедрените стави, подуването на краката, безпокойството, умората, главоболието са често срещани, особено с наближаване датата на термина. Масажът облекчава болките, болките и спазмите в бедрата, гърба и мускулите на краката. Отокът се намалява в ръцете и краката. Равнището на стреса и тревожността значително се намаляват с масажната терапия.Тъй като бебето ви расте и с наближаване датата на термина, вашите стави започват да се разхлабват от хормона релаксин, се създава дискомфорт и се чувства халтавост в движенията.Обучени кинезитерапевти използвайки техники на масаж, стречинг, заедно с подходящи упражнения, могат да подготвят таза и краката ви за предстоящото раждане.

Advertisements

Метаболизъм на глюкозата при диабетици тип II подложени на физическо натоварване


Затлъстяване - мъжки типПървоначално лечението при диабет тип II се състои в редуциране на телесното тегло, подходяща хранителна диета, двигателен режим и орални медикаменти за регулиране нивото на кръвната захар. В редки случаи, когато хипергликемията (повишено ниво на кръвна захар) не се коригира с гореописаните методи, към лечението се прибавя и инжектиране на инсулин.

Двигателният режим основно допринася за контрола на хипергликемията, поради подобряване на периферната инсулинова чувствителност, подобряване на инсулиновото захващане и регулиране на затлъстяването. Движението в комбинация с подходяща диета може да помогне за гликемичния контрол и да намали риска от развитие на диабет тип II. Когато спортуваме, се подобрява за кратък период инсулиновата чувствителност, намалява се неговата резистентност, като те изчезват няколко дни след прекратяване на физическото натоварване. Въпреки, че броят на инсулиновите рецептори остават непроменени при спортуване, се наблюдава увеличение на инсулин в мастните клетки, докато не се отбелязва такова в мускулните. И в двата типа клетки, броят и активността на транспортиращите глюкоза протеини, са увеличени с двигателния режим. Това води до увеличаване на инсулиностимулиран транспорт на глюкоза в мускулните клетки по време на физическо натоварване, което подобрява гликемичния контрол. В началото на физическото усилие, хората с диабет тип II, не отговарят с понижаване на концентрацията на глюкоза в серума, както тези които не страдат от диабет. Това се дължи на увеличеното поемане на глюкоза в периферните тъкани. Като резултат, серумната глюкоза е по-висока, продукцията на чернодробна глюкоза е спряна, за да се даде възможност за нормализиране на хипергликемията. В контраст на диабетици с тип I, тип II обикновено не страдат от хипогликемия, защото нивата на ендогенен инсулин обикновено могат да бъдат поддържани.

Хора, които се занимават със спорт и ползват орални хипогликемични агенти или инсулин, могат да имат проблеми с глюкозната хомеостаза по време на тренировка. Може да се наложи използване на по-ниски дози лекарства или да се увеличи приема на въглехидрати (или и двете), преди да упражняват вид спорт, за предотвратяване на хипогликемия.

Тежката хипогликемия е необичайна, тъй като хората все още са в състояние да намалят производството на ендогенен инсулин и спада в нивата на кръвната захар.

Публикувано в Спортна кинезитерапия. Етикети: , , , , , , , . Коментарите са изключени за Метаболизъм на глюкозата при диабетици тип II подложени на физическо натоварване

Кифоза, Ювенилна кифоза (болест на Шоерман-Мау)


Гръбначен стълбГръбначният стълб у човека има в сагиталната равнина (профил) 4 физиологични извивки, две назад (кифози) – в гръдната област и кръстната кост (кръстецът) и две напред (лордози) – в шийната и поясната област.Нормалното кифозно и изкривяване на гръдната част на гръбначния стълб търпи индивидуални промени в границите на 2540. Всяко увеличение на тази кривина е свързано с патологични промени, преди всичко в гръдните и коремните органи.

Видове кифози

1. Вродена кифоза – тя е свързана с аномалии във формата на прешлените. Наблюдава се много рядко. Може да бъде локализирана в поясно-кръстната област или да бъде генерализирана. Тогава целия гръбнак има формата на една дъга (кръгъл гръбнак). Деформацията не прогресира, не е болезнена и трудно се поддава на лечение.

2. Придобити кифозни деформации са вторични. Те се характерни при някои общи заболявания, които засягат и опорно-двигателния апарат.

А. Kyphosis juvenilis, болест на Шоерман–Мау

Кифозната деформация е само външна проява на заболяването. Наблюдава се в предпубертета или пубертета, по-често при момчета. Протича често безболезнено с увеличаване на нормалната гръдна кифоза и с намаляване или изчезване на поясната лордоза.

Причини и патогенеза

Смята се, че се отнася за асептична некроза на растежните зони на телата на прешлените, разположени в местата на граничните им повърхности. Това, че заболяването настъпва в предпубертетната или пубертетната възраст, говори, че едни от факторите за възникването му са нарушения в хормоналното равновесие по подобие на други хормонално обусловени ортопедични заболявания. Не се изключва и наследственият фактор.

Клинична картина

Развитието на заболяването е бавно. То започва в предпубертета или пубертета и продължава 1-2 години. Най-често протича без сериозни оплаквания или с чувство на по-лесна уморяемост или неопределени болки в гръбнака в края на деня или след натоварване. Наблюдава се постепенно увеличаване на степента на физиологичната гръдна кифоза и по-рядко с намаляване на поясната лордоза. Първоначално кифозата е податлива на корекция, докато постепенно се фиксира, давайки облика на т.н. „объл” или котешки гръб.Типична рентгенова картина при Шоерман-Мау

Диагноза

Тя се поставя въз основа на клиничното изследване, като се имат предвид възрастта на болния, оплакванията му и дъговидната кифозна деформация, която не се коригира до нормата. Направените рентгенографии уточняват диагнозата.

Лечение

КинезитерапияВключва кинезитерапевтично лечение, което цели корекция на кривината, засилване на паравертебралната мускулатура и релаксиране на скъсените гръдни мускули (m. pectoralis major at brevis). Много подходящо е плуването, като допълнително лечение, но трябва да се плува само по гръб, крака крол или бруст с дъска, за да се избегне засилването на и без това скъсените и с повишен тонус гръдни мускули. В по-напреднали случаи е необходимо, да се използват реклиниращи корсети.

Оперативно лечение под формата на клиновидни остеотомии в областта на най-деформираните прешлени и последваща стабилизация влиза в съображение по изключение, при много тежки случаи на изкривяване.

Реклиниращ корсет 1 Реклиниращ корсет 2 Реклиниращ корсет 3

     Реклиниращи корсети за лечение на Шоерман-Мау

Б. Кифози при рахит – тя се среща изключително рядко, изолирано от другите рахитични деформации в скелета.

Кинезитерапия и физиотерапия след срязване на мускулни сухожилия при фигуристи


(Истински случай)

Фигурното пързаляне е един от най-популярните зимни спортове. Съчетанието на състезателен характер и красота на изпълнение го прави наистина да бъде един от най-предпочитаните спортове. Големи са изискванията към състезателите по отношение на физическата и психологическата подготовка. При тези състезатели има огромно натоварвне на долните, горните крайници (в частност раменния пояс) и гръбначния стълб. Характерно за всички кънки спортове е честият травматизъм на долните крайници. Едни от най-популярните увреди са мекотъканните (инсерционити, преразтежения, руптури на сухожилия и мускули, руптури на капсуло-лигаментарния апарат и т.н.), дисторзия и луксации на ставите на крайниците, фрактури и кожни проблеми (екзостози) на ходилата.Спортна травма

За пълноценно възстановяване и степента на регенерация на засегнатите структури, имат огромно значение наличието на предишни патологии, както и давността на практикуване на съответния спорт. По принцип при спортистите регенеративните процеси са на много по-високо ниво от колкото при хората които не се занимават със спорт. От друга страна натоварванията водят до някои промени в опорно-двигателния апарат, структурата на меките тъкани и кардио-респираторната система. Честите микротравми (водят до дегенеративни изменения на тъканта), пренатоварването и злоупотребата със забранени средства крият огромен риск за здравословното състояние на състезателите.

За възстановяване на една травма, имат значение много фактори. При изготвяне на стратегия за лечение, трябва да се имат в предвид:

наличието на придружаващи и предишни заболявания – трябва да се направи правилен избор към подхода и средствата за бързо, и пълноценно възстановяване, да се познават добре показанията и противопоказанията (относителни и абсолютни) при прилагане на лечебните средствата.

наличието на болков фактор – от какъв характер е болката (остра или хронична);

наличие на усложнения – от самата травма или след оперативна интервенция;

психологически фактори – уплаха от самата травма и неяснота относно времето за възстановяване, и завръщане в състезателна обстановка.

Всяка една травма оказва негативно биопсихологично влияние върху спортиста. Този факт се базира веднъж от съпровождащите последната (увреждане на различни структури, болка, временно или трайно инвалидизиране и т.н.), както и от психичните промени настъпващи след получаването ѝ (уплаха, отчаяние, неувереност относно завръщането в спорта на съответното ниво и т.н.).

За качеството на възстановяване на дадена травма е необходимо, спортният физиотерапевт да познава специфичните травми за съответния вид спорт, както и да обменя опит с други колеги от различни спортни среди (Sports Injury Management, 1995).

В литературата са познати и много добре описани различните видове увреди, клинични картини, методи на диагностика, лечение (оперативно или консервативно), физикална терапия и периоди на завръщане на спортиста в тренировъчна и състезателна обстановка. Общите тенденции са по-ранното завръщане на състезателите в спортния им живот. От тази гледна точка трябва да се направи подробен анализ на позитивните и негативните страни в тази насока. Разбира се хората които се занимават (практикуват) със спорт на високо равнище, имат способността да възстановяват по-бързо, но от друга страна съществува риск от ретравматизъм който произлиза от измененията в ставите, мускулите, сухожилията, лигаментите и т.н.

Сухожилията свързват скелетната мускулатура с костта. Те са изградени от компактно – симетрична съединителна тъкан, съставена от плътно прилепнали еднопосочни колагенови снопчета. В сухожилията, колагеновите фибри са разположени паралелно. Това дава възможност на сухожилието да се противопоставя на силно тензионно натоварване действащо в една посока, когато мускулът се контрахира. За разлика от строежа на лигаментите, сухожилията съдържат по-малко еластин. Това е така, защото ставните връзки в двата си края са прикачени за кост, а тендона в единия си край е прикрепен за мускул, който е еластичен (Sports Injury Management, 1995).

Скъсване на сухожилиеПрекъсването на сухожилието води да мигновено отдръпване на централния му край в проксимална посока. Величината на отдръпването зависи от тоталната мускулна контрактилност, от наличието на задържащи сухожилието структури, напрежението на мускула в момента на травмата и от броя и силата на опитите, които болния е правил, за да възпроизведе загубената функция. Травмиране на сухожилието води до увреждане на кръвооросяването му. В резултат двата края търпят дегенеративни промени. При извън влагалищни увреди краят на централния отрязък бързо хипертрофира и образува т. нар. тендом. Дисталният отрязък най-често хипотрофира. Вътре във влагалищата сухожилните краища остават обикновено свободно подвижни до 1-1 ½ месеца след травмата.

Лечението за възстановяване на сухожилните увреди обикновено е оперативно. В хирургическата практика се прилагат три основни начина на възстановяване: сухожилен шев, сухожилна пластика и мускулна транспозиция.

Зарастването на зашитите краища се осъществява благодарение на срастването им с околните тъкани, откъдето идват захранващите съдове. За да преживее сухожилната присадка трябва да се реваскулазира. Това става от артериална мрежа, която навлиза в трансплантанта от околността по пътя на пролифириращи съединителнотъканни влакна. И така при възстановяване на сухожилията срастванията с околните тъкани е неизбежна. Сухожилните краища зарастват посредством междинен ръбец. Спойката се образува от съединителна тъкан, а не от истински колагенови сухожилни влакна. Присадката търпи частична некроза, докато се захрани и врасне между краищата на възстановения мускул. Зашитите сухожилни краища зарастват три седмици. В следващите 2-3 седмици спойката е все още неукрепнала, междинния ръбец няма достатъчна плътност и може да се разтегне. Динамичните промени продължават още няколко месеца и заглъхват около 5- 6 месец от операцията (Рехабилитация при увреда на ръката, Матев. И., Банков. Д).

Физикалната терапия при срязвания на сухожилия е добре позната. Методиката на лечение се определя от тежестта и локализацията на травмата, оперативния метод който е използван за зашиване краищата на срязаните сухожилия и синхрона между хирург – физиотерапевт. Последната връзка е от значение, защото се получава много точна информация за състоянието на сухожилната тъкан. Това дава възможност за определянето на точният подход за по-бързо възстановяване (излизане от стандартната схема за периодизацията при лечение и възстановяване на сухожилни срязвания) и завръщане в спорта.

Мускулус перонеус лонгус ет бревис са мускули които са разположени по латералната страна на подбедрицата. При неустойчивост (слабост) се намалява еверзията на ходилото и плантарната флексия в глезенната става. Ходилото има тенденция да стои във варусна позиция, а палецът издигнат на горе. Латералната стабилност е силно намалена (Muscles Testing And Function, 1993).

Познавайки добре строежа, физиологията на сухожилната тъкан, анатомията и функциите на засегнатите мускули, ни дава възможност за предварителна постройка на лечебният (възстановителен) план.

Насочих се към разглеждането на този случай, защото е казусен и интерес. Елитен спортист получава контузия в момент на спортен възход в неговата кариера и си поставя въпроса: “какво ще стане с мен от тук, нататък…?”

Методи на изследване

За да се направи точна преценка за бъдещето рехабилитационно лечение, се използват следните методи на изследвания:

1) Преглед на състезателния картон (досие) – годишни функционални изследвания, заверки, минали заболявания, забрани и т.н.

2) Оценяване психофизическо състояние на пациентката – провежда се първично интервю (ПИ). ПИ се прави на всеки пациент който постъпва за лечение или консултация. Преди да бъде направено самото интервю е необходимо и много важно на пациента да се обясни:

– целите на изследването (преглед)

– продължителността на прегледа

– как е структуриран

– с какви уреди или апарати ще се извършат (пример-тестове и др.)

Това помага на пациента да се отпусне и да сподели необходимата информация.

3) Анамнеза – чрез нея се събират данни за заболяването, наличието на минали заболявания и др.

4) Оглед – на лице беше изразена мускулна хипотрофия на подбедрицата и по-малка на бедрената мускулатура. Срязаните сухожилия са на 2 см над латералния малеол. Шевът беше леко отточен и зачервен, но финно направен. Незначителен отток в областта на двата малеола.

5) Палпация – белегът беше твърд, на лице имаше срастване с подлежащите тъкани и хипотонус на подбедрената мускулатура. Болки при палпцията нямаше. Нямаше добра сетивност под белега (в следствие прекъсване на нервни влакна от оперативния разрез).

6) Оценка на болката (интензивност и характер) – използвахме 10 степенна аналогова скала за интензивност,

7) Сантиметрия – хипотрофия на подбедрена мускулатура (2 см.) и бедрена (0,5 см.). Отток 1,5 в глезенна става.

8) Ъглометрия – контрактура в глезенна става (активна плантарна флексия: 30°, активна дорзална флексия с дефицит от 30° т. е. ходилото не достига неутралната позиция, липсват 10° и 20° до пълен обем на движение). При тестуването на пасивният обем на движение (пасивна плантарна флексия: 40°, пасивна дорзална флексия: достига до неутрална позиция). И при пасивното и активно движение имаше на лице слаба болка.

9) ММТ- тестувани бяха m. triceps surae, mm.peronei и m. tibialis anterior.

10) Оценка на ДЕЖ- пациентката ходи с канадки без да стъпва на болния крак.

Частен случай

На базата на използваните методи за изследване могат да се направят следните разсъждения.

28 годишна състезателка претърпяла хирургична намеса (рафия на сухожилията на мускули перонеи) поради срязване от кънката на друг състезател, е изпратена за физиотерапия и рехабилитация от лекаря на националния отбор по фигурно пързаляне. Инцидентът е станал по време на световното първенство по фигурно пързаляне в гр. Ница. За нея е много важно бързото възстановяване, защото след една година и предстои зимна олимпиада в Солт Лейк Сити.Срязване на m. peroneus longus

Състезателката се занимава със спорт от 4 годишна възраст. Първоначално е тренирала художествена гимнастика (2 години) след което започва да се занимава сериозно с фигурно пързаляне. Тя е национална състезателка в танцови двойки и е многократна носителка на награди от Гран При турнири, 5-то място от олимпиадата в Торино, витцесветовна шампионка от Дортмунд и световна шампионка от първенството в Калгари. Това и е пьрвата сериозна травма през нейната спортна кариера.

На лице има състояние след тенорафия (сухожилен шев) на сухожилията на мускули перонеи. Психическото състояние на пациентката е добро, но е леко притеснена от бъдещето ѝ като професионален състезател по фигурно пързаляне. Засегнатият крайник е в добро състояние след операцията – налице са отток, лека болка при активни и пасивни движения съпроводена с дърпане, ограничение обема на движение, хипотрофия на мускулите на подбедрицата и бедрото.

Лечение

За определяне правилното и бързо възстановяване на състезателката се запознаваме с документацията – ядрено-магнитен резонанс, рентгенови снимки, кръвни показатели и препоръките от френския хирург. Получаваме информация от лекаря на националния отбор по фигурно пързаляне за евентуални напътствия свързани с индивидуалните качества на състезателката, наличието на минала патология, заболявания и т.н. Бе направена консултация и с хирург-ортопед.

Лечението се състоеше от три фази:

А) ранен следимобилизационен период (14 дни след сваляне на имобилизационна шина) – преодоляване оттока в ставата, намаляване до пълно ликвидиране на остатъчната болка, борба със срастванията (съединително-тъканен масаж), подобряване флексaбилността на меките тъкани (контрактилни и неконтрактилни) и възстановяване пълния обем на движение в ставата (ПИР и ПНМУ). Обучение в ДЕЖ – ходене, качване и слизане по стълби, преодоляване на различни препятствия (стъпване и с двата крака, но с постепенно натоварване). В този етап от лечение много важно място заемат идеомоторните упражнения и автогенна релаксация.

Б) късен следимобилизационен период ( от 14 до 28 ден от сваляне на шината) – в този етап наблегнахме на разгръщане мускулната сила, издръжливост и мощ (изометрична, изотонична с варираща скорост/ фиксирано съпротивление и изокинетична с фиксирана скорост/вариращо съпротивление), упражнения за отворена и затворена кинетична верига. Разгръщане на ДЕЖ- ходенето е с една патерица, като постепенно се заменя с ходене без нея. Повишаване на кардио-респираторния капацитет и общия метаболизъм на организма (велоергометър, редуване на бързо и бавно ходене на бягаща пътечка).

В) Завръщане към спортна активност – продължителността на този етап е индивидуален и зависи от следните критерии:Лечение

– възстановени бяха нормалните биомеханични функции на крайника;

– мускулната сила, издръжливост и мощ са с много малка разлика от здравия;

– координацията и баланса са нормални;

– повишаване на кардиоваскуларната поносимост към по-големи натоварвания;

– мнението на личния лекар от отбора по фигурно пързаляне.

Много важно в тази разгърната лечебно – тренировъчна програма е ползването на тейп, ортези и всякакви протективни екипи за превенция на контузията!

В този етап от възстановяването бяха включени (постепенно натоварване, като съществуваше обратна връзка между нас) специфични упражнения и елементи от фигурното пързаляне. В началото пациентката се занимаваше сама без партньор, а в по-късния етап и с негово участие. С лекаря на националния отбор обединихме мнения за нейният хранителен и питеен режим. Като превантивна мярка, пациентката бе обучена на самомасаж, стречинг на засегнатите мускули, при поява на болка, как да се справя с нея, използването на протективни средства (бинтоване на глезенната става, а в по-късните етапи и тейпинг).Кинезиотейп По този начин вероятността да се получи някакво усложнение или ретравмиране бе сведено до минимум. При завръщането и на леда, за да не се дразни оперативния участък се сложи специална силиконова подложка, която преодолява прекият контакт на оперативният цикатрикс с твърдата обувка на кънката.

За пълноценното и бързо възстановяване на спортни травми има важно значение познанията, уменията и практическия опит на спортния физиотерапевт. Той трябва непрекъснато да тъсри и прилага нови лечебни подходи. За крайния успех при лечнието на спортни травми трябва да се поддържа тясна връзка със състезателите, треньорите и останалите членове от медицинския екип. Персоналното познаване на атлетите улеснява изготвянето на бързи и правилни хипотези.

Дискова херния (Болки в кръста)


Симптоми при дискова хернияДисковете се намират между отделните прешлени на вашия гръбначен стълб. Функцията им е да абсорбират сътресенията и да предпазват нас от сили на компресия. В допълнение, дисковете осигуряват подвижността на гръбначния ни стълб, като допускат да се сгъваме и усукваме. Дискът е изграден от външен плътен фиброзен пръстен назоваващ се annulus fibrosus, който обгражда в центъра желеподобна субстанция, наречена nucleus pulposus.

Увреждането на диска може да се предизвика от еднократно травмиране, както при вдигане на тежести по време на състезание или някакъв нещастен случай (катастрофа, падане и т.н.). Най-често увредите  са в резултат на натрупани травми, както при вдигане на тежест при наведено тяло напред или усукано в кръста. Всеки малък инцидент, като вдигане на тежки предмети в ежедневието (магазинери, строителни работници, общи работници и др.), „гушкане” и носене на деца, носене на тежки пазарски чанти и т.н.,  може да е причина за увреда на диска по всяко време. Една от най-честите причини днес за травмиране на диска е продължителното статично пренатоварване (седене или стоене в право положение). Нарастващото „натоварване” върху диска води до деформиране на външната стена, под формата на подутина. Центърът (nucleus pulposus) на „подутия” диск е все още въздържан от външната стена.  Разкъсвания или спуквания на фиброзния пръстен, могат да доведат до освобождаване на химични медиатори, които водя до възпаление и в крайна сметка до болка в кръста.Дискова херния

Херниране на диска се получава, когато натиска върху или вътре в него, предизвика разкъсване на външната му стена и съдържанието на ядрото мигрира навън от диска. Това е причина за появата на възпалителна реакция, която дразни нервното коренче (та) или съществува механична компресия на нервното коренче (та), или на гръбначния мозък от деформирания диск, или части от диска може да са се откъснали. Индивидуално може да има болка в кръста и/или крака.

Най-често дискови хернии се срещат в лумбалния (поясен)  дял на гръбначния стълб. Това често е основната причина за болка в кръста, бедрата, прасеца или по целия долен крайник. Други симптоми са: изтръпване, мускулна скованост или слабост. По-рядко се срещат дискови хернии в областта на шията и шийните прешлени, които могат да предизвикат болки във врата и ръцете, изтръпване, мравучкане и слабост.

Един от най-точния начин за оценка на състоянието на диска е чрез магнитен резонанс (ЯМР). Въпреки, че при поява на болки в гърба или крака, пациентите  и техния личен лекар често използват  рентген. Той дава главно оценка на костната  тъкан и  може да се види състоянието на пространството между съседните прешлени, както и отворите за нервните коренчета.Магнитен резонанс Един ЯМР може да разкрие какво е състоянието на мекотъканни структури като дискове, нервни коренчета и патология, засягащи тези структури. Друг метод за диагностика е ЕМГ (електромиография ). Чрез  него се изследват състоянието на електрическите импулси в мускулите и периферните нерви.

Повечето хора са изложени на риск да изпитат болка в гърба по време на техния живот. Болките в гърба често могат да бъдат самостоятелно редуцирани или могат да бъдат лекувани консервативно, без хирургическа намеса. При болка в гърба продължаваща, около 6-8 седмици, която се влошава, или болката започва да ирадира в единия или двата крака, тогава е необходимо да се направи диагностично проучване, за да се определи дали има потенциална дискова херния. Лица, които имат редовен пристъп на болка в гърба или краката в течение на няколко месеца до една година, могат да изискват диагностични тестове за да се изключи една такава херния.

Лечението на дискова херния рядко налага използване на хирургическа намеса. Само в определени случаи се налага неотменна такава (болки които не се повлияват дълго от никакви консервативни методи, херниране в областта на cauda equina на гръбанчния мозък, чести парези). Декомпресия на дискаВсяка операция крие редица рискове от: инфекции, лекарски грешки, нежелани лекарствени реакции при анестезия, реакции към лекарства, а в някои случаи състоянието на пациента може да стане по-зле и може дори да доведе до парализа. Противовъзпалителните  лекарства, като некортикостероидни-противовъзпалителни средства и стероидни инжекции, могат да облекчат симптомите само за кратък срок. Въпреки това, продължителната употреба на некортикостероидни-противовъзпалителни средства, може да доведе до тежки сърдечно-съдови и стомашно-чревни усложнения.

Консервативно лечение, като например:  кайропрактика (мануална терапия), спинална декомпресия, упражнения, физиотерапия, масаж и акупунктура, могат да облекчат оплакванията, без рисковете, свързани с оперативния метод.

Синдром на притискане (Impingement Syndrome)


Синдром на притискане (Impingement Syndrome) е засягане на общото състояние на раменна става, който често се наблюдава в напреднала възраст. Това състояние е тясно свързано с бурсит на рамото и тендинит на ротаторния маншон.

Болка в рамотоКогато една травма произлиза от мускулите на ротаторния маншон, които покриват раменната става, те реагират с отток, защото са заобиколени от кост и когато те оттекат произтичат серии от различни оплаквания. Вътрешното притискане се увеличава, което е резултат от компресия и нарушаване на кръвния поток в малките кръвоносни съдове. Когато кръвоснабдяването намалее, мускулната тъкан започва да се разнищва подобно на протъркано въже. Движения подобни на извъртане на ръката зад гърба, повдигане напред над главата или обличане на блуза или палто, например, могат да бъдат съпроводени със силна болка.

Какви са симптомите на Impingement Syndrome в раменна става?

Типичните симптоми на синдрома на притискане включват затруднено завъртане на ръката зад гърба, болка при повдигане на ръката над главата и слабост на мускулите на рамото. Ако тези мускули са травмирани за дълъг период от време, те могат да се скъсат буквално на две. В такива случаи описаната слабост може да предизвика затруднение на пациента да повдигне ръката си.Скъсан m. supraspinatus

Как се диагностицира Impingement Syndrome?

Диагнозата се поставя с медицинска история (анамнеза) и физикално изследване от вашия лекар. Необходимо е да се направи рентгенова снимка, на която най-вероятно ще се забележат промени в костта, което е индикатор за поражение на мускул. Също така, може да има наличие на остеофити (шипове) или промени в нормалния костен контур. Синдромът на притискане може да се потвърди, като се постави инжекция с малко количество анестетик вътреставно, около залавните места на мускулите и болката се облекчи за кратък период от време.

Как се лекува синдром на притискане?

Използват се противовъзпалителни орални медикаменти, като Ибупрофен, Неурофен, Волтарен, Аулин, Афламил и др. Вие трябва да ги приемате редовно и продължително, приблизително за около 8 седмици. Вашият лекар трябва да ви следи, защото дългия им прием може да увреди стомашната лигавица или да предизвика кръвоизливи.

Приемането на противовъзпалителни средства за кратък период от време, може да излекува болковия синдром, но това няма да премахне основния проблем и болките отново ще се завърнат.

Синдром на притисканеВ допълнение към медикаментозното лечение е необходимо да се включи физикална терапия – електролечение и кинезитерапия. Понякога се налага да се включи кортикостероидна терапия, която представлява вкарване на кортикостероид вътреставно посредством инжекция. В много тежки случаи, които не се повлияват от всичките изброени средства за лечение, вашият лекар трябва да ви изпрати на магнитно ядрен резонанс, за да се види да ли няма руптура (скъсване) на мускул. При потвърждаване за руптуриран такъв, се налага хирургичнo лечение.

Публикувано в Кинезитерапия. Етикети: , , , , , , . Коментарите са изключени за Синдром на притискане (Impingement Syndrome)
%d bloggers like this: